От нашите съвременници имам много вдъхновители – мои учители, приятели,

 

„ От нашите съвременници имам доста вдъхновители – мои учители, другари, артисти, музиканти и поети, на които съм се възхищавал и не преставам да се удивлявам. В предишното това са тези, които назоваваме „ възрожденци “ – които са запалили духа в българина, огънчето. “

Това съобщи в предаването „ 120 минути “ писателят, сценарист и драматург Иво Сиромахов.

„ Има доста хора, които са наши съвременници, само че за жалост са към този момент забравени. Пример за подобен човек е лекар Стефан Черкезов. Неговата история е покъртителна. 1963 година в един доста парещ августовски ден, рейс пътува сред Велико Търново и Горна Оряховица – на едно кръстовище се врязва в един камион и се възпламенява. Вътре в този рейс пътува 26-годишният доктор Стефан Черкезов. Автобусът гори, той стартира да вади горящи тела – самият той се възпламенява, косата му стартира да гори, само че съумява да избави всички 47 пасажери “, описа писателят.

Тази събота и неделя 5 мин. Тежката злополука на „ Тракия “: Говори лекарят, оказал първа помощ на ранените Съдържание от сътрудници 2 мин. Една опаковка Cremio, а толкоз доста предписания Светът 1 мин. Земетресение разклати Вранча Светът 3 мин. Разрешава ли Франция на Украйна да изстрелва ракети с огромен обхват против Русия? Тази събота и неделя 3 мин. „ Вероятността да загубим българските плодове е извънредно сериозна “: Как черната златка унищожи декари овощни градини? България 4 мин. Църквата уважава паметта на света Екатерина – настойничка на майките, децата и здравето България 2 мин. В неопределеност от 4 дни: Близки и доброволци търсят възрастен мъж с деменция Тази събота и неделя 5 мин. Тежката злополука на „ Тракия “: Говори лекарят, оказал първа помощ на ранените Съдържание от сътрудници 2 мин. Една опаковка Cremio, а толкоз доста предписания Светът 1 мин. Земетресение разклати Вранча Светът 3 мин. Разрешава ли Франция на Украйна да изстрелва ракети с огромен обхват против Русия? Тази събота и неделя 3 мин. „ Вероятността да загубим българските плодове е извънредно сериозна “: Как черната златка унищожи декари овощни градини? България 4 мин. Църквата уважава паметта на света Екатерина – настойничка на майките, децата и здравето България 2 мин. В неопределеност от 4 дни: Близки и доброволци търсят възрастен мъж с деменция

„ Идват коли за спешна помощ, желаят да го качат, само че той настоял първо хората да бъдат обгрижени. След това пеш отишъл до болничното заведение. Оказало се, че не могат да го спасят, тъй като изгарянията му били доста тежки. Последните му думи били „ кажете на татко ми, че не на вятъра си е дал парите да ме изучи, тъй като аз станах добър доктор “. Остава 23-годишна вдовица със седеммесечно бебе на ръце. Най-потресаващото в тази история е, че нито един от тези 47 души не е отишъл да потърси вдовицата, да я попита има ли потребност от нещо или най-малко да благодари “, добави още Иво Сиромахов.

В новата си книга „ Моите вдъхновители “ Сиромахов е посветил цяла глава на артиста Петър Иванов Попйорданов, прочут като Чочо Попйорданов.

Георги Милков и Иво Сиромахов показват романите си " Бай Тошо " и " Истории от ръчния багаж " на " Арт поток "

„ С Чочо Попйорданов бяхме доста близки другари и той в действителност е от огромните мои вдъхновители. Човек, който е събудил в мен доста блян към свободата, доста смях, доста наслада. Има една история с него, когато е бил на пет години, родителите му му донесли от Чехия едно палтенце с доста красиви копчета. И Чочо споделя по какъв начин отишъл в детската градина, а децата го наобиколили и доста се радвали на палтенцето му. И дребният Чочо хем се радвал, че е център на внимание, хем му станало мъчително, че тези деца нямат такова палто. И с цел да ги зарадва, почнал едно по едно да къса копчетата от палтото си и да ги подарява на децата. Аз го познавах към този момент по-късно, когато той по същия метод късаше части от сърцето си – и ги подаряваше на приятелите си, на дамите си, а от време на време и на изцяло непознати хора. Това беше Чочо – един огромен мой подстрекател “, описа още Иво Сиромахов.

В творбата си писателят визира и тематиката за най-мистичната фигура в българската история - Васил Левски.

Ако изкуственият разсъдък навлезе в България, ще го научим да псува, вари ракия, а най-после ще го счупим, разяснява той

„ Към Апостола всеки от нас може да има единствено един ориентир и това е сърцето ни. Вътрешното ни аз. Това, което е за всеки от нас Апостола – единствено по този начин можем да открием неговата картина, тъй като той е оставил парченце от себе си във всеки един българин. Дали ние го идеализираме, или по-скоро имаме потребност да знаем, че по нашите земи е стъпвал и подобен човек – човек напълно предан на свободата, на идеалите си. Има едно нещо, което и до ден сегашен не ми дава мира. Това са четирите въпросителни след думата „ народе “ в тефтерчето на Апостола. Какво е желал да ни попита? За мен това е един стон, едно страдалчество чувствам. Не дръзвам да мисля какво е, само че не е ли необичайно, че 150 години след гибелта на Апостола ние не знаем къде е гробът му? Макар че той самият е казвал: „ Ако ме обесят, то гробът ми ще бъде в България и всякой ще го знай “, показа Сиромахов.

Целия диалог вижте във видеото.

Последвайте ни за още настоящи новини в  Гугъл News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във   VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в  INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във  FACEBOOK

Продължи да четеш